Начало Авторът и перото

Димитър Чорбаджийски – Чудомир пише за Иван Хаджийски, с когото стават приятели и споделят творчески интерес към народния бит, следното: „…той обиколи с едно старо колело цяла България, за да събира материали“.Иван Минков Хаджийски, български философ, социолог, народопсихолог и публицист е роден в Троян на 13 октомври 1907 г. През 1921 г. започва да учи в Търговската гимназия в Свищов.През 1923 г. е арестуван по подозрение за убийство, а през 1925 г. е осъден условно на една година затвор за предаване на пари на емигриращ.

Делото му е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и на мислене, но това е дълбоко цивилизован бунт, който не изхвърля на бунището традиционните ценности, а ги архивира в културната памет на нацията.

Според литературния критик акад. Ефрем Каранфилов (1915-1998) Иван Хаджийски никога не е бил кабинетен учен, затворен между четири стени. „Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце – тя е изстрадана мисъл… Ето защо Иван Хаджийски с целокупното си творчество надхвърля рамките на ученият тесен специалист – това е една самобитна личност, която се откроява със своето специфично обаяние през най-тревожните години от близката история на нашия народ“, отбелязва той.

Димитър Чорбаджийски – Чудомир пише за Иван Хаджийски, с когото стават приятели и споделят творчески интерес към народния бит, следното: „…той обиколи с едно старо колело цяла България, за да събира материали“.

ОСЪДЕН Е УСЛОВНО ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ПАРИ НА ЕМИГРИРАЩ

Иван Минков Хаджийски, български философ, социолог, народопсихолог и публицист е роден в Троян на 13 октомври 1907 г. През 1921 г. започва да учи в Търговската гимназия в Свищов. През 1923 г. е арестуван по подозрение за убийство, а през 1925 г. е осъден условно на една година затвор за предаване на пари на емигриращ. През 1926 г. завършва гимназията и започва да работи като счетоводител в Търновската захарна фабрика. От 1931 г. работи в Троянската популярна банка. Завършва философия през 1932 г. и през 1936 г. право в Софийския университет.

През 1934 г. Иван Хаджийски става редактор в сп. „Научна трибуна“, а през 1937 г. – главен неплатен сътрудник на сп. „Философски преглед“ до забраната му през 1942 г. В него излизат повечето студии на Хаджийски. Той активно участва в списването на сп. „Изкуство и критика“, редактирано от Георги Цанев. От 1937 до 1939 г. работи и в кантората на столичния адвокат Борис Павлов.

През 1930 г. Иван Хаджийски е избран за член на Околийския комитет на Българската комунистическа партия в Троян. През 1935 г. се жени за Петрана Ахчийска, студентка по българска филология, от която са и двете му дъщери – Нина и Мария.

Партийната група е разкрита през 1936 г. и той е осъден по Закона за защита на държавата на три месеца строг тъмничен затвор. По време на заключителната фаза на Втората световна война (1944 – 1945) Иван Хаджийски е военен кореспондент на в. „Работническо дело“, но заявява желания да бъде включен в бойните действия и загива в сражение с немска част на 4 октомври 1944 г. при Висока чука, Югославия. На 2 ноември 1944 г. е погребан в Троян.

ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА У НАС

Иван Хаджийски поставя началото на социалнопсихологическа школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Обосновава нов клон на научното познание, който нарича „конкретна масова психология“. Той е автор на книгите „Авторитет, достойнство и маска“ (1933), „Любов и брак“ (1936, част 1) и др. Също така е автор и на първата систематична етнопсихология на българина – „Бит и душевност на нашия народ“ (1940, 2 т.). Той прави самобитен социалнопсихологичен анализ на миналото и настоящето на българското общество, на бита и душевността на различните социални групи, на проявите на масовото съзнание и поведение.

Научният принос на Иван Хаджийски остава недоразвит, поради краткия му житейски път, а дълго време без внимание остава и непубликувания му архив, в който фигурират множество ценни материали, негови наблюдения над разнообразни социални явления, анализи, описания, исторически свидетелства и дирения.

Като редица изпреварили времето си учени-новатори, Хаджийски не се побира в тесните рамки на конкретна идеология и следвоенната цензура „не забелязва“ подготвения преди смъртта му трети том на „Бит и душевност на нашия народ“, който „изчезва“ от семейния архив. Голяма част от трудовете му остават непубликувани дълги години след смъртта му.

След няколко десетилетия дъщерята на Иван Хаджийски - социологът Мария Хаджийска, се заема сериозно с наследения архив и сглобява материалите парче по парче с помощта на други изследователи.

През 1989 г. излиза сборникът „Неизвестно от него, неизвестно за него“ с непубликувани трудове на Иван Хаджийски, в авторство на Мария Хаджийска.

Мария Хаджийска издава още възстановени и допълнени трудове на баща си като „Бит и душевност на нашия народ“ (1995, ред. и авт. предг. М. Хаджийска), „Оптимистична теория за нашия народ“ (1997, състав. и ред. М. Хаджийска), „Избрани съчинения“ в 3 тома (2002-2003, състав. и ред. М. Хаджийска).

ИЗ ВЪЗСТАНОВЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ ОТ ТРЕТИЯ ТОМ НА „БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД“

В част от възстановените материали от третия том на „Бит и душевност на нашия народ“ пише: „…Какво става обаче в София с преселените в нея дребно- и среднособственически среди? София се създаде като чиновнически град. Още Иречек бележи, че това е град, който най-малко е свързан със стария български бит. Така настава едно пълно скъсване със земеделието и домашната работа вън от готвене и бродерии“.

Според Хаджийски момичето, чийто баща не е работник или служещ, а дребен и среден собственик, след като си научи уроците, застава до майка си, за да научи само мизерните спорове, клюки и сплетни с хазайката и съседите от горния и долния етаж. „То не само че няма възможност да участва в някакъв труд, което ще влияе благотворно върху ума и нрава му, но и няма възможност да го види. Единствен прозорец към света остават книгите, романите и киното, обаче оттам то взема не това, което му трябва, но образци и страстта да подражава на паразитизма в чужбина…“

Авторът пише, че момчето, след научаване на уроците, няма възможност за изразходва младежката си енергия, тъй като София му предлага „само кафенета, футболни игрища, поститутки и евтина и лека любов с женени жени, вдовици, стари и млади моми“.

„Така се създават навиците на безделието, които, съчетани в достатъчна степен, дават това, което наричаме лумпащина, тарикатство. Тук се вербуват армията на политическото ни търгашество, кадрите на нашата тъпа и механизирана бюрокрация и цялата полуинтелигентна воня и посредственост. По този път върви вече провинцията, дето по-заможните собственици по пътя на подражанието въвеждат срама от работата, товарейки го върху слугини и наемници и възпитавайки децата си за кукли и видиотизувани безделници…“

Според Иван Хаджийски в големите градове хората се пазят най-много от съседите си – да не узнаят тайните им, да не ги издадат, да не ги заразят с някоя болест… „Ние нарочно страним от тях и често пъти не им знаем имената, камо ли историята. Старата поговорка обаче казваше: „Къща без съседи не купувай, къща с лоши съседи не държи“. В Македония по искане на населението злите съседи се изселваха от турската власт. Когато днес си избираме апартамент или къща, ние най-малко се интересуваме от личността на съседите. Нас по-скоро ни интересува общия стил на квартала“, пише той.

ПРИЗНАНИЕ

На 15 октомври 1997 г. е учреден Институт за социални дейности и структури „Иван Хаджийски“ по повод 90-ата годишнина от рождението на философа, социолог, народопсихолог и публицист.

На 2 октомври 2007 г. на Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН – „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“, а Общинският съвет в Троян учредява наградата „Иван Хаджийски“ по случай 100-годишнината от рождението му. Днес неговото име носят училища в Троян и София.

В информация от 1997 г. се посочва, че в теоретичното обучение по полицейска психология преди 1944 г. се е изучавала неговата творба „Психология на престъпника“. 

За живота и творчеството му разказва филмът „Пътепис с елементи на оптимизъм по Иван Хаджийски“. Последната книга за Иван Хаджийски „Едно знаме повече“ на Лазар Лазаров излиза през април 2024 г.

/СЗ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: в. „Литературен фронт“, бр. 52/21.12.1967 г., в. „Дума“, бр. 238/11.10.1997 г., Хаджийски, Иван. Бит и душевност на нашия народ. София, 2002, с. 317, Голяма енциклопедия България. София, 2012, с. 4596, https://troyan-museum.com/ivan-hadjiski/, https://www.bta.bg/bg/bta-academy/bulletin/all/705193-prof-georgi-fotev-ivan-hadzhiyski-tryabva-da-se-chete-bavno-, https://www.bta.bg/bg/news/lik/651093-knigata-edno-zname-poveche-razkazva-za-zhivota-na-ivan-hadzhiyski, https://chitanka.info/text/21307-ivan-hadzhijski 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Авторът и перото

Общо 103 рисувани съда, открити при разкопките на некропола на античната Аполония Понтика през 90-те години, са изследвани в нова книга на д-р Любава Конова. Томът ще има представяне на 27 ноември в Националния исторически музей (НИМ), съобщават организаторите ...

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Пърсивал Еверет спечели американската Национална литературна награда с романа "Джеймс", дръзка преработка на "Приключенията на Хъкълбери Фин", съобщи Асошиейтед прес.  "Войници и крале: Оцеляване и надежда в света на контрабандата на хора" на Джейсън де Л ...

Добрина Маркова

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Две жалби са подадени в Алжир срещу френско-алжирския писател Камел Дауд и съпругата му, която е психиатър, с обвинението, че са използвали историята на пациент за романа "Хурии" (Houris), отличен с наградата "Гонкур" за 2024 г., предаде АФП, като цитира адвок ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Премиерата на българското издание на книгата „Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ се състоя тази вечер в Литературен клуб „Перото“ в столицата. Автор на изследването на историята на военния съюз е британският журналист Питър Апс, ...

Добрина Маркова

Авторът и перото

Общо 103 рисувани съда, открити при разкопките на некропола на античната Аполония Понтика през 90-те години, са изследвани в нова книга на д-р Любава Конова. Томът ще има представяне на 27 ноември в Националния исторически музей (НИМ), съобщават организаторите ...

Ангелина Липчева

На бюрото

Добрина Маркова

Подиум на писателя

Валери Генков

Център за книгата и департамент „Философия и социология“ на Нов български университет (НБУ) представят сборника „Векът на херменевтиката“ (съставителство, предговор и научна редакция на Христо Гьошев) - на 26 ноември, в книжарницата на корпус I в НБУ, съобщиха от екипа на висшето училище. Събитието е с модератор д-р Владимир Маринов , а участници са почетен проф. д-р Васил ...

Авторът и перото

Добрина Маркова